Културният подход към политиката в своя класически вид представлява търсене на обяснения за политическите феномени на основата на заключения от нагласите, ценностите, вярванията на хората за политическите обекти. Този подход фиксира политическата култура като част от политическата теория окончателно в края на 50-те години. Основата на този процес е скъсването на културния анализ на политиката с традиционното схващане, че доколкото политическата култура съществува, тя е нищо повече от външно въздействие на културни фактори /ценности, нагласи и др./ върху политическото поведение. Вместо това започва сериозно да се защитава тезата, че наред със социалната култура /която естествено оказва въздействие върху политиката/ съществува и същинска политическа култура със свое съдържание и логика, която определя в най-голяма степен политическото поведение. Социалната култура са нагласите, ценностите, чувствата и вярванията на хората, като конкретна общност - нация, етнос и пр. Тя е тази, която определя най-общо кое е добро и кое зло като цел на политическото действие. Политическата култура, обаче е тази, която мотивира участниците, когато защитават или отхвърлят определени форми на социалната култура. Тя върши това като пряко осигурява предпочитания към структурата на властта и други условия, които подкрепят колективните начини на живот.

Терминът политическа култура има три значения, едното от които е самото явление, което може да се открие в действителността като дадени ценности и нагласи на населението. То означава и методологически подход за обяснение на политиката чрез културни явления. Разбира се, наред с другото, политическата култура е една от основните политически теории.

В качеството си на действително явление политическата култура отдавна е добила широка гражданственост извън пределите на науката. В тази област, обаче съществуват големи недоразумения поради прибързаното формулиране на съдържанието на понятието. С него обикновено се означава някакъв еталон, утвърден от съвременната демократична идеология. Често в такъв случай се твърди, че дадено население, група или отделна личност "нямат" или "нямат достатъчно" политическа култура, като в тази квалификация се влага смисъла на недостатъчно културен или цивилизован човек, група или население. Тази употреба на понятието политическа култура е много сериозна грешка, но за съжаление дори днес тя се допуска доста често.

За културата, било то социална или политическа, няма мерки и теглилки. В този смисъл е абсурдно твърдението, че даден човек или група хора нямат /или нямат достатъчно/ култура. По същество културата е начин на действие, специфичен за субекта, а липсата означава, че той никога не действа. Като действително явление политическата култура винаги е налице. Обикновено тя характеризира някого и означава качество на реален субект. Всеки индивид притежава своя политическа култура.