г/. Роналд Ингълхарт и неговия принос /1977-1998 г./

Роналд Ингълхарт е родоначалник на т.нар. евробарометри - изследвания на общественото мнение, чиито данни са пригодени за по-дълъг културен анализ. За тази цел той формулира своя собствена теоретична база, обхваната в един от основните му трудове "Тихата революция" /1977г ./. Това е един подчертано исторически поглед върху политическата култура. С тези си характеристики подходът на Ингълхарт допринася за по-нататъшното развитие на теорията на политическата култура.

Работата му е здраво обвита в емпирично изследване на огромна база данни, събрани от много страни за много продължителен период от време. Изходната точка в "Тихата революция" е формулирана така: "Ценностите на западната публика са се пренесли от прекомерно подчертаване на материалното благополучие и физическата сигурност към по-силното ударение върху качеството на живот. Причините и изводите от това пренасяне са сложни, но основният принцип е следният: хората проявяват склонност да са загрижени за непосредствените нужди или заплахи, отколкото за неща, които изглеждат отдалечени и незаплашителни... Голяма част от западното население е отгледано в условията на изключителна икономическа сигурност. Затова икономическата и физическата сигурност продължават да бъдат ценени положително, но относителното им предимство е по-ниско, отколкото в миналото."

Една голяма част от хората са "материалисти", непризнаващи културната изтънченост на естетиката, приятелската жертвоготовност и пр. Друга, нетолкова голяма част са "културни " хора, които са в състояние да жертват материалната си сигурност в известни рамки, за да постигнат самоосъществяване в сферата на духа. Това са "постматериалистите". Естествено за целта е необходима основата на обща задоволеност и сигурност. Постматериалистката култура произлиза от обективно икономическо положение и демократична организация на обществото.

Демокрацията се гради върху желанието за участие в политическия живот от страна на широки кръгове на нацията. Хора с постматериалистки ценности едва ли ще се интересуват толкова от политика, колкото тези с незадоволени материални интереси.

Постматериалистките ценности се мерят чрез въпроси, каращи респондентите да подредят ценностите за нацията по степен на важност, групирани в 4 подмножества. Те са: 1). поддържане на реда в нацията; 2.) даване повече влияние на хората върху решенията на правителството; 3/. Борба с нарастващите цени; 4/. Защита на свободата на словото. Резултатите наистина потвърждават това групиране, като най-честите съчетания са първата и третата, втората и четвъртата от тези цели. Така Ингълхарт установява ценностна промяна в западните общества, особено сред младите