I. Кога възниква понятието политическа култура, определение и същност на политическата култура.

Политическата култура възниква през 1956 г. като понятие, въведено от Гейбриъл Алмънд и по това време все още е много слабо известна, въпреки че самата тя е стара, колкото и политиката. Днес, обаче, политическата култура е известна на милиони хора по целия свят. Тя дава обяснение на това каква е политическата култура на електорати, цели нации, различни религии, отделни политици. Това понятие все още е доста объркано.

Абсолютно неправилно е понятието политическа култура да се използва в смисъла на културност. Защото не означава, че хората, които не употребяват нож и вилица, а клечки, когато се хранят или се хранят с ръце /както Аристотел и Платон/ не са културни. Напротив, това е тяхната култура.

Неправилно е и объркването на политическата култура с политическото обществено мнение. Мнението има различни причини и не може да бъде пряк израз на дълбоката същност на политическата култура.

По инерция от класическите определения за политическата култура се мисли като за ориентации към политиката, съставени от нагласите, мненията, очакванията, знанията и най-вече от политическите ценности на индивидите. Националните култури се схващат като изградени на тази основа. Така политическата култура се разбира като нещо предварително дадено, трайно и усвоено. Това е пасивно виждане за същността на политическата култура, според което политическото действие, политическият сблъсък или взаимодействие, постигането на положителен или отрицателен резултат чрез политически средства и изобщо цялата политика остава отделена от политическата култура.

Активното схващане за политическата култура търси основания за това как тя е част от самия политически процес, а не само негова предпоставка.

Ако ядрото на политиката е решението, то най-важното е да се обясни как се осъществяват политическите избори във всяка ситуация, водещи до решението. А избора в политиката е два вида: културен и рационален.

Красноречив пример за културния избор е да стоиш здраво стъпил върху принципите на вече отмираща политика, да търсиш мотиви, да убеждаваш другите, да агитираш, защото наистина вярваш, а не се ръководиш от някакъв интерес. Това е въпрос на културен избор. Именно това виждане издига политическата култура до активна сфера, част от самия политически процес.