Христо Ботев

Политическа зима

"Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха?"

Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко

глави праз лук, пък да легне и да мисли или да спи и да сънува. Приятно е, но

да има и една от тие две болести: или млада жена, или стар ревматизъм; лежиш,

лежиш, а мисълта ти като у немец, пълна и богата като готварница, дълга и

безконечна като суджук - суджук, с който във виенския райхстаг немците и

маджарите бият по главата славянските депутати; а въображението ти като у

арапин, силно и остро като тюмбекия - тюмбекия, която е крайно полезна за

краставите народи, - пламенно и възвишено като дим. Дим, дим! Под който ние

българите така сладко спим. Мислиш, мислиш, пък се попротегнеш като философ,

прозевнеш се като дипломатин, почешеш се в тила като политик и ако ти позволи

жената или ревматизмът да заспиш, то спиш като Крали Марка.

Заспиш и сънуваш... Но какво сънуваш? - Сънуваш, че светът прилича на кръчма и

че гладните, дрипавите и измръзналите народи са се събрали в нея и на колене

въздават хвала Бакхусу. Г-н Бисмарк възседнал земното кълбо и точи из него

пелин за здравието на Германия; дядо Горчаков раздава коливо за "бог да прости"

славяните, майстор Андрашия свири чардаш и кани чехите, сърбите и хърватите да

попеят и да поиграят на гладно сърце; Мак Махон плете кошница за яйцата, които

Франция ще да снесе през немските велики пости на Елзас и на Лотарингия; лорд

Дерби си точи севастополската костурка, за да надроби прясно сирене за

европейската търговия на возток и за да отреже от бутовете на някое диво

африканско или азиатско племе бюфтек за английското човеколюбие; испанските

"братовчеди" са застъпили тялото на майка си, бозаят кръв из нейните гърди и

плюят един другиму в очите; владетелят на чизмата се наговаря с човека от

Капрера да изчистят блатото на Рим (не папата, който ще да се изчисти сам) и

наместо хляб и макарони, да дадат чист въздух на Мациниевите дечица; безбрадото

пръчле на солените възседнало буцефала на Александра Македонски и исторически

иска да докаже, че само немецът може да бъде пастир на козите; босфорският

пилафчия подсмърча до вратата на кръчмата, яде червата на раята, пие

дипломатическа боза и вика: "Аман от пиени хора." Множество малки и големи

господа духат на своите измръзнали ръце, гледат с особено равнодушие на

просяците, молят се богу за плодородието на човеческият род и за изобилието на