ПОЛИПЛОИДИЯ

Полиплоидията (от грц. полиплоидия" множество) се състои в увеличаване броя на основните структурни елементи на ядрото на клетките хромозомите, които запазват и предават наследствената информация. При полиплоидия може да се получат клетки, които вместо нормалния двоен (диплоиден) набор от хромозоми в ядрото, имат троен (триплоиден), четворен (тетраплоиден), петорен (пентаплоиден) набор и т.н. Организмите, чиито клетки имат увеличен брой хромозоми, се наричат съответно триплоидни, тетраплоидни, пентаплоидни.

В природата полиплоидията е особено често явление при растенията и играе важна роля в еволюцията им. Общо около 30 50% от цветните растения са полиплоидни. Броят на полиплоидните видове нараства от умерените към северните пояси и от равнините към високите части на планините.

Полиплоидията може да се предизвика изкуствено чрез въздействие с висока или с ниска температура, с химични вещества (напр. с алкалоида колхицин), чрез облъчване с ултравиолетови, инфрачервени или рентгенови лъчи. Полиплоидия възниква и поради изменения във физиологичното състояние на клетката. Под действието на тези фактори хромозомите не се раздалечават по време на деленето и се образуват клетки с увеличен брой хромозоми. Когато наборът от хромозоми се изменя, като се увеличава или се намалява с отделни хромозоми, явлението се нарича анеуплоидия.

Полиплоидните растения се отличават от нормалните (диплоидните) с по-едри клетки, листа, цветове и плодове, но също и с по-високо съдържание на някои вещества, с промяна в периодите на цъфтеж и зреене на плодовете. Поради това полиплоидията отдавна привлича вниманието на селекционерите. Днес широко се използва получаването по изкуствен начин на полиплоиди, които служат като изходен материал за селекция (напр. тетраплоидно захарно цвекло, детелина и др.). Много от културните растения са полиплоидни.