1.Теоретична обосновка

Полимерите са високомолекулни съединения, чиито макромолекули се състоят от многократноповтарящи се елементарни структурни звена, свързани помежду си с ковалентни хим. връзки. Записват се (-А-)_n , където А е структурно звено, а n е степен на полимеризация (броя на повторенията му в макромолекулата).

n=M/m , където М е средната молекулна маса на полимера, а m е меолекулната маса не елементарното звено.

Полимерите се делят на природни, изкуствени и синтетични; неорганични, органични и елемент органични. При разтваряне в орг. разтворители полимерите набъбват, а разтворите им са с висок визкозитет. Полимерите са нелетливи вещества.

Свойствата им се опрееля от тяхната структура, която може да бъде молекулна и надмолекулна.

Молекулната структура бива линейна, разклонена и пространственомрежеста. Тя определя физикофимичните им свойства и зависи от условията и метода на синтеза им, механизма на протичащите реакции, от хим. природа на изходноте мономери и др.

Надмолекулната структура е съвкупност от свързани чрез междумолекулни сили макромолекули. В зависимост от подредеността на макромолекулите структурите биват: глобули, пачки, фибрили, стерофили и др., а полимерите аморфни и кристални. Надмолекулната структура определя експлоатационно-тежническите св-ва на изделието.

В зависимост от деформируемостта си полимерите се делят на пластомери (смоли и пластмаси), елестомери (каучици) и ориентирани полимери (влакна).

• Пластомерите са хомогенни или нехомогенни полимери, които се преработват в пластично състояние, а се екслоатират в стъкловидно съст. Осн. компоненти на пластмасите са полимер и добавки (пълнители), стабилизатори, смазки, пластификатори, пигменти и др. В зависимост от