ПОЛЕВО ПРОУЧВАНЕ

5б. Методология:

Качествени методи за събиране на информация:

Особености: качествените методи са с ниска степен на структурираност (задължителност). Има малко задължителни елементи. Висока степен на свобода да избира какво и как да пита, кого да пита, език, работи се със сравнително малък брой респонденти (лицата, които отговарят на въпросите ни). Качествените проучвания не са мащабни, а с малък мащаб. Важен е избора на тези хора не колко са нашите респонденти, а какви са тези хора. Не търсим сходството, а качеството и различие. В повечето случаи хората, към които се обръщаме имат специфични интереси. Не са случайни хора. Планират се предварително. Методите протичат в свободно общуване между двама души или в група от хора на определена тема. Свободен е изказа на хората. Качествените методи са на един начален етап на събиране на информация за даден проблем, казус. Предхождат по-мащабни обстойни проучвания. Използват се за предварителни, за формулиране на хипотези, обсъждане, за предварителни мнения и становища, за новост. Изводите от тях не могат да се прилагат за големи групи от хора и за подобни случаи. Не стигаме до крупни обобщения. Формата, под която протичат може да е между двама души или групови.:

1. Дълбочинно интервю - един от най-свободните методи. Под формата на свободно събеседване по предварително определена тема. Свободна беседа по начин и ред на задаване на въпросите е спрямо хода на разговора. В рамките на 30-45 минути. Информацията, която събираме се записва на аудиозапис или със записки. Добре е да има пълен запис. Водещият да умее да води разговор има въпросниче, включващо темата и основни важни аспекти за изясняване на проблема. Не е важна формулировката. Посочено е само съдържанието, за какво да попита. Предварителния план е в помощ, за да се обхванат различните аспекти на темата. Планчето помага и за сравнение между различните отговори. Важна е ролята на водещия да е добре запознат с темата и да умее да слуша. Важно е предварителното планиране на хората, поканени за дълбочинно интервю. Хората могат дълго да се обосновават и да дават причините за тезите си.

2. Фокусно интервю по-голяма структурираност. Свободно събеседване по предварително зададени теми по повод конкретно развитие на проблема/темата. Определена е темата и конкретното развитие, повод за беседата. Разработва се предварителен сценарий. Кръгът от въпроси е стеснен и насочен върху конкретно събитие/развитие. Формулировката и последователността може да се променя, но трябва да има отговори конкретно на тези въпроси. Възможно е конкретиката на отговорите да се класифицират и оценят. Търсят се по-конкретни отговори на по-ясно формулирани въпроси. Сценарият включва кои хора ще се питат, къде и по какъв начин ще се проведе интервюто, използване на материали.

3. Групова дискусия под формата на среща на група хора, които разискват по дадена тема под ръководството на водещ (модератор, групов лидер). Предварително определена тема. Самата идея на думата дискусия подсказва целта да се провокират различни мнения. Задължително се изготвя сценарий, включващ:

   1. Планиране на състава на групата (колко, какви и кои). Трябва да е хетерогенна групата (от различни интереси). Съставът трябва да е и хомогенен (да са на едно ниво мениджъри, специалисти)

   2. Време и място на неотрално, лесно достъпно, не много притенциозно място

   3. Предварително съгласие на участващите поименно относно време и място

   4. План-въпросник за водещия с основни въпроси и времето за отговор. Групата трябва да е достатъчно голяма, но да не е тълпа

   5. Материали за демотстрация, показване. Важна е ролята на водещия. Записва се дискусията и се вижда кой какво е казал и долу-горе какво се обобщава или кои са двете тези