ПОЛ ВЕРЛЕН И ПОЕЗИЯТА МУ

Пол Верлен е известен като поет на нюансите, майстор на изтънчените словесни светлосенки. Той проявява предпочитание към стиховете с нечетен брой стъпки, асонансите и пейзажите, в които доминират преливащите се цветове. Най-големият успех на този предшественик на символизма във френската поезия е сборника му със стихотворения-импресии "Романси без думи.

В началните етапи на творчеството му, когато този поет се поддава на самоцелната виртуозност на поетите-парнасисти или се увлича от словоохотливостта на късните романтици, резултатите са отчайващи. Но когато се посвещава на дръзките стилови експерименти Верлен смайва съвременниците си с редица безспорни художествени постижения.

Изумяващо противоречиви са и неговите редуващи се в течението на живота му морални ангажименти. Като млад, когато е подвластен от страстта към Матилд Моте, той е убеден, че щастието е постижимо само в пределите на брачния съюз. По-късно, отстъпил пред изкушението да изживее докрай скандалната си хомосексуална връзка с много по-младия от него Рембо, той се озовава в затвора, а след това с изумително трескаво усърдие се отдава на ангажиментите си на вярващ католик.

Но неговото късно ревностно отдаване на католическата вяра не го поглъща всецяло. Той скоро възобновява бохемските си скиталчества и не престава да афишира хомосексуалните си наклонности деяния, които в онова време се възприемали като скандални предизвикателства в контекста на едно затворено за инакомислещите еснафско общество. Това общество, което охранява ревностно предразсъдъците си чрез двата шумни съдебни процеса, които възбужда през 1857 година срещу скандалния роман на Флобер Мадам Бовари и порнографския лирически сборник на Бодлер Цветя на злото.

В престижния си сборник Естетическите програми на френските и руските символисти проф. Стоян И л и е в прави синтезирано обобщение на характера на човека Верлен и на натюрела на твореца Верлен /с.52/: Преживяванията на Верлен приемат различен израз, но те най-точно се определят с думата langueur (болестна отпуснатост, умора), която често срещаме в неговата поезия. На него му става всичко безразлично; даже природата и южната екзотика,х не са в състояние да му донесат някаква радостТой се надсмива над слабостите на романтиците, които търсят утеха в природата. Природо, нищо твое не ме вълнува многозначително заявява поетът. Той се присмива на изкуството, на човека, на песните, на древногръцките паметници и гледа с едни и същи очи на доброто и на злото. Уморих се да живея