Похвално слово за Евтимий и новаторството на Григорий Цамблак

(ЛИС)

Похвално слово за Евтимий е най-значителната литературна творба на Григорий Цамблак, обединяваща изящество и нормативност на ритуалното слово, характерни за стила плетение слевес. Творбата разкрива чувствата на автора си-свидетел и уастник в различни драматични събития и отразява историческата дейсвителност. Търновската книжовна школа е възникнала в много сложна и противоречива епоха. Тя се опитва да даде самочувствие на българина и да преодолее някой от средновековните отживелици. Търновската книжовна школа е взела книжовната норма от Кирило-Методиевата фаза и се стреми да отвори пътя към родната ни култура и да утвърди народностната цялост.

Името на Григорий Цамблак е известно не само в България, но и в много други страни като Сърбия, Румъния, Русия и др. Всички идеи от новото време присъстват в жанра на Похвално слово за Евтимий и са предпоставка за своеобразието му и продължават да въздействат така силно върху читателя както преди, така и днес. През целият си живот Цамблак се бори за обединяването на християните под ръководството на папата. Всички особености и умения в книжовното творчество, които е получил от своя учител Евтимий, той се стреми да ги доразвие, обогатява и налага в другите държави. Похвално слово за Евтимий се смята за връх в творчеството на Гриторий Цамблак. Произведението съдържа в себе си всички проблеми и идеи от времето си.

Педпоставките за написването на произведението са както обективни така и субективни. Творбата е написана във времето, в което цялата страна е била поробена и делото на Евтимий се превръща в пример за съхранение на националното дстойнство и значението на българския дух.

Похвално слово за Евтимий се откроява в литературата от ХIV-ХVв. със своята не толкова традиционна композиция, големият интерес към проблемите на исторечиската епоха, вниманието към природата, предренесансовия дух и повествователната динамика.

Когато погледнем заглавието ние лесно можем да разберем каква е жанровата форма на творбата, а именно-похвално слово. Но е необходимо да си припомним структурните особености на жанра като се има предвид Похвално слово за Кирил от Климент Охридски. Образецът, по който пише Григорий Цамблак не е класическият петделен-увод, повествование, преход, похвала, заключение, а е преструктуриран в триделен, съдържащ увод, повествование и заключение. Уводът му е по широк в сравнение с класическият, но в него Цамблак отбелязва най-важното за творбата а именно целта, постигането на целта и подбудите за написването на произведението. Цамблак не спазва всички норми за писане на похвално слово, неговата творба е по-обширна и са представени само най-важните моменти от жевота на Евтимий.

В творбата най-често се среща разказвателен тон, защото Цамблак не разказва пред своите читатели, а той сякаш говори с тях, и се получава жив и непосредствен диалог.

Много е интересен принципът, по който Цамблак пресъздава своите персонажи, защото използва примери от действителността и бита на хората. За първи път любовта към родината е изтъкната като мотивация за деянията на светеца. Евтимий се връща в Константинопол, защото хората имат нужда от него.

За да изглежда героят по-действителен автора използвал детайли на портретна характеристика. За да се добие по-ясна представа за героя автора е описал вътрешният