ПОГРЕБАЛНА И ПОМЕНАЛНА ОБРЕДНОСТ ПРИ ЦИГАНИТЕ ХРИСТИЯНИ ОТ ПЛЕВЕНСКО

В древността всяка една религия, независимо от степента си на развитие, е била свързана с едни или други представи за живот след смъртта. Днес все още са запазени елементи от тези вярвания таласъмите, вампирите и караконджулите, духовете, адът и раят са измерения на един друг задгробен свят, основата на който е безсмъртието на душата. Едни от най-старите народи са строели дори дом за тази душа т.нар. гробрици с различна форма, големина, трайност. Преди около четвърт век част от българските цигани възобновяват тази традиция.

Само че тук причината е друга неизменното и безрезервно уважение към покойния праведник. Тази практика е разпространена само сред циганите-християни и е тръгнала от т.нар. златари (известни още като котлари). Информацията, изложена по-долу е получена благодарение на интервюта, проведени с представители на тази общност от селата Бъркач, Садовец, Петърница и Крушовица (Плевенско) през месец април, 2000 г.

Интересно е, че самите роми не вярват, че душата на мъртвеца остава да живее в гробницата, а също имат някакви, макар и смътни, представи за християнските рай и ад- или, както казват те, катрана и небесата. Но адът за тях не е толкова лесно достъпен както, да кажем, за българина-християнин. За грешен се смята човек, извършил нещо наистина голямо: убийство, изнасилване и т.н. Грешник се погребва в обикновен гроб, само от близките му, но никой няма право да петни паметта му. А праведникът се погребва с много уважение и старание.

Циганите не са си изградили някакъв образ-персонификация на смъртта, тъй като умирането според тях става по един особен начин, непознат на християнството. Душите на починалите близки на мъртвеца идват и вземат неговата и я завеждат при св. Петър в небесата или я хвърлят в катрана. Поради вярата в тези идващи духове близките на смъртника стоят при него непрекъснато до 6 часа сутринта на другия ден след смъртта му. Счита се, че той разказва на дошлите души как преживяват техните живи роднини.

Точно в 0.00 часа лицето на починалия се покрива със завивката му, което означава, че той заспива, за да си почине за дългия път. След този час жените започват да пекат пити и да пържат мекици, които се раздават на присъстващите в къщата, не задължително кръвно свързани с умрелия и опечалените. Тези храни, а и самото им раздаване, символизират гостоприемството на