Погасяне на заемите

Погасяването на заемите е процедура, при която държавата изпълнява поетите обещания за връщане на капиталите на кредиторите, като по този начин регулира и намалява растежа на своя дълг. По правило държавният дълг расте непрекъснато. Ако не се вземат мерки за прогресивното му съкращаване, рискът от внушително увеличаване на неговото тегло (дотолкова, че държавата да не е в състояние да обслужва поддръжката на дълга) е реален и това води до банкрут или до парична девалвация, която в действителност е прикрит банкрут. На тази основа възможните процедури за съкращаване на дълга са две - конверсията, която по принцип позволява намаляването на лихвите и амортизацията, която дава възможност да се намали величината на дълга.

3.1. СЪЩНОСТ и особености на конверсията

Конверсията е финансова технология, чрез която държавата намалява предимствата, които е предоставила на своите кредитори и по този начин съкращава бремето на своя дълг. На този фон е интересно да се види как на практика може да се осъществи намаляване на обещаните предимства. При всички случаи е конверсията има юридически, финансови и технически аспекти.

*Юридически основи на конверсията. Конверсията е операция, при която се осъществява постепенна смяна на дадена ценна книга, носеща определена лихва и към която са прикрепени определени предимства, с друга ценна книга, носеща по-ниска лихва и по-малко предимства за кредиторите. Тя не трябва да се смесва с намалението на лихвата, при което държавата просто се отказва от своите ангажименти и съкращава едностранно величината на своя дълг, обявявайки в определена степен банкрут.

Конверсията е легална операция от юридическа гледна точка.

Като съкращава лихвата, фиксирана на договорна основа по време на емисията, тя я намалява пак на договорна основа, Т.е. със съгласието на заемодателя (притежателят на ценните книжа). Тук е целесъобразно да се установи по какъв начин може да се получи съгласието на кредитора за промяна в първоначалните условия на договора. Отговорът може да се търси в:

- Юридическите механизми на конверсията. Характерно е, че механизмите, чрез които се анализира иновация от типа на конверсията, са доста сложни. В крайна сметка неизгодният за държавата стар дълг се превръща в нов дълг с по-малка лихва и много по-малко неудобен за държавното съкровище или службата по управление на държавния дълг. Всъщност дейностите по конверсията имат две съставки. От една страна, държавата издължава дълга, който е емитиран с висока лихва или при неблагоприятни за нея условия. От друга страна, държавата емитира нов заем с по-изгодни условия за държавното съкровище или за службата по управление на държавния дълг.

Тези две видимо изолирани една от друга операции са коректни от юридическа гледна точка. В действителност обаче тяхното комбиниране е неизбежно. Обикновено държавата желае чрез конверсията подписката на новия заем да се реализира посредством капиталите, внесени от притежателите на издължения заем. От съображения за опростяване операцията (за заемодателите, които не искат издължаване) се свежда до замяна на стари облигации срещу нови с по-ниска лихва. Това е основание да се смята, че конверсията не е дотолкова коректна, независимо че от юридическа гледна точка тя е напълно законна. По този начин се вижда, че съществена черта на конверсията (черта, която се различава от обикновеното съкращаване на лихвата) е предложението за издължаване на стария заем, Всъщност конверсията поставя кредитора пред дилемата - да получи сумата, която е дал назаем преди предварително определения срок, или да получи в замяна облигации, които са по-малко изгодни за него.

- Юридическите условия на конверсията. За да бъде конверсията юридически издържана-е необходимо и е достатъчно издължаването да бъде предложено. Проблемът тук е да се знае в каква степен държавата е упълномощена да предложи издължаване на своите заемодатели. Неговото решаване зависи от природата на заемите. При това положение:

- ако става дума за "рентите" в техническия смисъл на думата, Т.е. за вечните заеми, тогава е известно, че при тях, макар че кредиторът не може никога да иска издължаване, дебиторът винаги може да го наложи. При това положение конверсията е винаги юридически възможна;

- при срочните заеми, чиито условия на издължаване са фиксирани в облигационния контракт, проблемът е да се знае дали държавата може да наложи предварително издължаване, което да направи конверсията неизбежна.

Решенията на проблемите трябва да се търсят в принципите на облигационното право. Става дума за обстоятелството, че основният принцип тук се състои в това, че частта за която срокът е уговорен може да се откаже. При това положение трябва да се види за кого е договорен срокът в облигационния контракт - за държавата или за кредитора. Обикновено юридическите правила посочват, че срокът винаги е с ясно формулирани клаузи в полза на дебитора, въпреки че не произтича от клаузата или от обстоятелствата, които са приети в полза на кредитора. Следователно в облигационния контракт срокът е договорен в съответствие с интересите на заемателя и заемодателя.

При срочните заеми е достатъчна само една изключителна клауза от облигационния контракт, която би могла да разреши предварително издължаване и в резултат на това конверсия. Понякога клаузите разрешават издължаване преди определена дата чрез допълнително съображение, по силата на което се преценява, че издължаването е възможно след тази дата. При това състояние на нещата в юридически план конверсията е винаги възможна за вечните заеми дотолкова, доколкото предварителното издължаване се разрешава от специална клауза в облигационния контракт.

Не е достатъчно обаче само конверсията да е юридически възможна. Необходимо е освен това тя да е успешна, Т.е. идеята, която се предлага за издължаване на стария заем и за приемането на една нова по-неизгодна ценна книга за кредитора, е той да избере новия заем и да не оспорва предварителното издължаване на стария. На практика този избор е свободен за рентиерите и зависи от техния интерес, Т.е. от финансовите им съображения.

*Финансови аспекти на конверсията. Успехът на конверсията е свързан с определени финансови условия, които предопределят отношението на заемодателя към подобен род промени в условията на заема. Някои от тези условия правят конверсията възможна за осъществяване, а други осигуряват нейният успех. На тази основа може да се каже, че:

- Финансовите условия, които правят конверсията осъществима, са свързани с потребността от убеждаване на кредитора да предпочете нея пред издължаването. За целта е необходимо издължаването, което се предлага, да бъде по-неизгодно, а новите ценни книжа, които се предлагат в замяна на старите, да бъдат по-атрактивни. При това положение:

о за да се избегне решение за издължаване от страна на заемодателя то трябва да бъде за него неизгодно. Това условие се реализира, при положение че дълговата ценна книга в момента на конверсията се котира на пазара под номинала. По този начин една