ПОЕТЪТ, ТВОРЧЕСКАТА ТЕХНИКА, ЕЗИКЪТ И ЕПИЧЕСКАТА ФОРМА

НАРОДНИЯТ ПЕВЕЦ АЕДЪТ

Има нещо вярно в твърдението на романтиците, че творец на Омировата поезия е целият народ. Но то важи косвено за Илиада и Одисея и се отнася по-пряко за ранния етап от развитието а епоса, когато обикновеното разказване на исторически и митологически истории, което ставало на празнични събирания, се смесвало с подеманите от анонимни певци изпълнения в епически стих.

В поемите на Омир има знанеи за този древен етап на непреднамерено творчество. Нестор разказва за своята младост, Одисей излага приключенията по пътя към родната Итака пред феаките, които се възхищават на умението му да разказва и го наричат същ песнопевец. В девета песен на Илиада Феникс представя историята за безполезния гняв на Мелеагър. Това е един вид творчество, предтеча на Омировото. Всеки може да стане поет, ако рече да разкаже нещо. Пеенето също е общо достояние. В девета песен на Илиада ахейсското посолство заварва Ахил да пее и да свири на форминкс пред Патрокъл. В двадесет и четвърта песен плачовете на Хекуба, Андромаха и Елена над тялото на Хектор имат формата на песен, в която няма нищо специализирано. ТЯ е народна в простия смисъл на думата ,защото може да се пее от всекиго. Една от целите на подобни разкази и песни е да се опази за поколенията славата на людете от минали времена. В шеста песен на Илиада Елена казва на Хектор, че бъдните хора ще пеят песни за тях с Парис.

Когато става дума за песни, се има предвид нещо комплексно мерена реч, стихове, припяване и музикален съпровод. Поезията се пее. В много от случаите се добавя танцуването. Един такъв комплекс изобразява Хефест на щита на Ахил танц в древния Кнос:

Радостно гледат мнозина събрани хорото

им вито,

а сред играчите пее и сам си приглася на цитра богоподобен певец..

(Илиада XVIII, 603-605)

Не знаем дали певците професионалисти са първични фигури в традиционното общество. Професионализирането им по всяка вероятност е станало постепенно. Идеята за певеца се оформя в митическите истории за легендарни музиканти, каквито са Орфей и Тамирис, научили хората на песен. Според преданията те се спускат в Елада навярно от Тракия. Също от север пристигат и Музите, за да се подчинят на върховенството на южния по произход бог Аполон.

Във втора песен на Илиада е предадено древно сказание Музите наказали Тамирис за неговото самохвалство, като го лишили от певческия дар и му отнели зрението. Както се твърди в един текст, те се разгневили, защото певецът използвал епическия размер не за възхвала на божески подвизи, а за светски героически сюжети. Ослепяването на Тамирис става вероятно прецедент за слепотата на певеца Демодок в Одисея. Омир казва за него:

Музата, склонна към него, с добро и със зло

го дарува,

зрака му тя затъмни, а му даде съзвучната песен.