Поетиката в диалога на Яворов

Така зададена, темата предполага множество анализационни предизвикателства. Множество, което се предполага от два взаимосвързани и все пак паралелни дискурса - Яворовов и неговото творчество и критическите прочити на Яворов и неговото творчество. Поемайки риска, който крие всяко обобщение, ще кажа, че почти липсва изследване, посветено на творчеството на Яворов, което да не достигне до многообразието от форми, стилове и похвати, изграждащи монолитно единство в своето противоречие. Двата периода в творчеството на поета е често експлоатиран анализационно-критически конструкт, призван да обедини различностите в единство и разчлени единството в сегменти. И той не е единственият от този порядък.

Единство в противоречията - това, казано най-огрубено, е основният акцент, който подкрепя основанията за подобна формулировка на заглавието. Водещото предизвикателство, разбира се, беше творчеството на Яворов. Предвид на всичко казано, съзнавам, че ще прозвучи в известна степен некоректно, ако генерализирам направените по-долу разсъждения в завършени общи изводи. Правя тази уговорка, за да подчертая нюанса, в който рефлектира уважението ми към труда и усилията на всички изследователи на Яворовото творчество. И на самото Яворово творчество.

В списание Общо дело (1904; 3) е публикувана статията на Димо Кьорчев Индивидуализъм в нашата литература. Поводът е преиздаването на Яворовата сбирка Стихотворения, чието първо издание датира от 1901 година. В упоменатата вече статия Кьорчев стига до следното заключение: Важното в цялата сбирка е душата на поета - индивидуализирана до непотребност и докарана до кръстопът. Причината, предопределила тази непотребност, според критика, е в това, че поетът индивидуалист не схваща обективно действителността; той, за разлика от всеки друг, който разбира недъзите на съвременния свят и се опитва да го промени, желае да подчини всички обществени скърби и радости на своите страдания. Поставяйки именно по този начин въпроса за обективното възприемане на действителността, Кьорчев дава повод за дискусия върху идеологическите концепти на модерността. Позитивизмът, който изповядва той, критикувайки Яворов, е част от модернистичното разбиране за съвременноста, според което стремежът за непрекъснато обновление предопределя непрекъснатата активност на отделния индивид в опита му да организира по свой начин заобикалящия го свят.

Поезията на Яворов, от друга страна, е свиделство за съществуването на паралелни конструкти, които разкриват други страни в същността на модерността. В опита си да обобщи естетическите и поетически търсения в началото на ХХ век Мила Гълъбова прави следното заключение: Индивидуализмът създава една всеобхватна психологическа реалност и чрез нея утвърждава лирическия размисъл, рефлексията в качеството на постоянен смислообразуващ фактор. Същевременно синтезията преодолява ограничеността на рационалното познание посредством възможностите на сетивата да проникват отвъд външния, видимия пласт на смисъла, отвъд еднозначната и еднопосочната интерпретация на текста.

Ако потърсим проекциите на индивидуализма в поезията на Яворов, първото, особено силно впечатляващо чувство, което се открива, е страданието. Страдание, което е