ПОЕТИКАТА НА СМИРНЕНСКИ И СИМВОЛИЗМЪТ

ЗДРАВКО ЧОЛАКОВ

Поетичното творчество на Христо Смирненски е онова начало всъщност на разширяване естетическия хоризонт на революционната ни поезия (обогатена вече с комунистическия идеал), на базата на една приемственост с естетически перспективното от предхождащата традиция.

Подобно на Ботев и Вазов Смирненски битува органично в съзнанието на българина, преодолял привилегията на други, също големи български писатели, които останаха обект единствено на специализирана читателска аудитория. Този поет има, най-общо казано, от обаянието на Вазовата мисия в литературата ни. Христо Смирненски е също строител, създател на нови естетически ценности, преломни за нашите художествени възприятия. Вечно актуалният пример на творчеството му е именно в специфичното градиво на това строителство. В момент, когато във внушенията на съвременната ни литература революционната романтика на комунистическия идеал е повече вътрешен стимулатор за едно трезво навлизане в дълбочина, в сложното многообразие от проблеми на нашите дни, поезията на Смирненски ни кара сякаш да помним винаги за романтично-революционната перспектива на литературния идеал, за неговото опияняващо дръзко, мажорно звучене. При Смирненски, този най-малко живял ; сред най-големите поети на България, на които е сякаш съдено да си отиват рано от света, революционно преобразуващата комунистическа идея има своето първо естетическо тържество. Подготвяла се дълго за това тържество, често само гастролно пребиваваща у големи писатели (Петко Тодоров, Яворов, Кирил Христов), получила пропагандно-тезисен характер в стихотворенията на Димитър Полянов, комунистическата идея постига истинско естетическо битие в творчеството на Смирненски. При него, при това слънчево дете на българската поезия, революционно-комунистическият идеал на нашата литература достигна романтично-мажорната си кулминация. Поезията на Смирненски е свързана веднъж завинаги с неизтощимата романтична младост на комунистическата идея и в това е непреходният и актуален завет.

Тези преносни достойнства на поезията на Смирненски са единодушно почти забелязани от критиката. Тя направи немалко за неговото оригинално идейно-тематично интерпретиране.

Не така обаче стои отношението и към другия не по-малко важен проблем, свързан с това творчество и по-конкретно с неговите специфично-физиономични отлики. Става дума за това, как критиката обяснява характерната в поетиката на Смирненски и преди всичко онова, което и за не