Поетиката на Христо Смирненски

Смирненски е създател на една нова стилистика стилистиката на светлината. Тя не е синтез на определена идейност, а е потърсен образът на революцията като рушителна и обновяваща сила. Революцията сама по себе си не е конкретизирана, а е стихия, която ще помете този грозен свят. За Смирненски светлината е импулс, който ще разруши старото. Той говори за младостта като алтернатива на стария свят. Монументалните визии са обвързани с въдворяването на новото. В творчеството му се носи уссещане за контраста ден, светлина мрак, обреченост, смърт. Смирненски използва символа като го трансформира в алегория, защото алегоричната образност внушава абстрактност. Стихът му носи специфична ритмика, чрез която се изграждат допълнителни внушения. Ритъмът е интензивен, динамичен, поривен, като се тъждествява с ритъм ана революцията. Ритмиката е напрегната, обвързана със смисъла на творбата. Смирненски е новатор по отношение на разработваните теми и художественото отразяване. Христо Смирненски се оформя като творец в годините на разцвета на българския символизъм. Това влияние на художествения метод се чувства най-подчертано и в най-революционните и новаторски му творби. Христо Смирненски е определен като дете на революцията. Николай Лилиев го нарича лъчезарен юноша.

светлина импусл, к ще разруши старото

революция стихия, к ще помете този грозен свят; рушителна и обновяваща сила.

младост алтернатива на стария свят

ден, светлина мрак, обреченост, смърт

смивол алегория (абстрактност)

утро, зора знак за началото на нов ден

художествено време пределно световно историческо време

епохата среща на два свята, в който единият е излишен

лирическия човек на Смирненски поставен в исторически прагова ситуация

града единствен деков в поезията на Смирненски

ново

нощта

Проблемът за човека и града в поезията на Христо Смирненски

(Градът и социалното страдание в творчеството на Христо Смирненски)

Увод:

Краткият период, в който твори Смирненски, в национално-исторически план се характеризира с крушение на националните идеали, с остри социални противоречия, резултат от двете национални катастрофи