Поетиката на Елин Пелин

При Елин Пелин в основата на разказа най-често стои една случка. При него разказът се гради върху събитие, което е причина за промяната. Много рядко има ретроспекция, докато за Йордан Йовков тя е характерна. Случката служи за развръзка, която настъпва в кулминацията. Повествованието е стремително. Разказите могат да започнат със самата случка или пейзаж. Пейзажът фиксира момента на събитието, пространството, представя героите, предрича действието. При Елин Пелин пейзажът внася лирическа струя, придава емоционален тон на творбата. Пейзажът по своему гради случката. Диалогът при Елин Пелин е много често формата, в която протича случката. Майстор е на точната лаконична реплика. Събитието е най-важно за Елин Пелин. Във финала се решава проблема. У Елин Пелин случката е цел, човекът е средство, а при Йовков обратното. За Елин Пелин съдбата на човека е исторически и социално обоснована.

Гераците повест за нрав-ствените метаморфози на рода във времето

Гераците повест за патриархалното и новото общество

Проблемът за нравствените мета-морфози на рода във времето е с традиция в българската литерату-ра. В нея темата за семеството има две основни модификации. Творби като Маминото детенце, Гераци-те, Снаха, Тютюн разгръщат мотива за низходящия развой на рода във времето. Произведения като Под игото и тетралогията на Талев визират мотива за възходния развой на рода в националната ни история. Темата за родовата дегра-дация има трайно присъствие още в античната литература. В мита за катастрофата на рода лежи възгле-дът, че родовата дегенерация е ре-зултат от сторен грях поколение от рода е обречено да изплаща зло-сторствата на своите съгрешили предци. Модерната европейска литература наследвява този родов модел. В творби като Форсайтови и Бунденброкови водещ е моти-вът за родовата вина. Повестта Гераците е дълбоко свързана с традицията на европейската лите-ратура. Неслучайно творбата на Елин Пелин е издадена в същата година, когато излиза романа на Томас Ман Буденброкови.

Преди да изрази поетически трагичното съществуване на българския селянин в лиричес-кия текст На нивата, Яворов публикува стихотворението Пролетната жалба на орача. Преди да напише романа-епопея Тютюн, Димитър Димов пуска статия, която е свидетелство, че тютюнът е станал обект на творческия му интерес. Преди да издаде в завършен вид, във втори том Разкази (1911), повестта Гераците, над която работи упорито и с много любов близо осем години, Елин Пелин създава фрагменти от нея под формата на разкази -"Павел (1904) и Баща и деца (1906). В тях е маркирано най-типоло-гичното от двата същестени за творбата образа на Павел и на стария Герак. Авторът дълго се подготвя не само като худож-ник, но и като психолог за написването на този текст.

Чрез своите разкази Елин Пелин се налага като класик на малката белетристична жанрова форма у нас, но до голяма степен основание да бъде определен като художник на българското село дават повестите му Земя и Гераците. В тях творецът-хуманист за пореден път доказва недвусмислено заявеното от него, че не е битов писател, а се интересува преди всичко от човека.