В книгата си Поетика на сюжета и жанра Олга Фрейденберг разглежда една съвкупност от обреди, митове, материална култура, фолклор. Автора отделя внимание и на всичко в научното наследство, което би могло да бъде преработено и използвано. Но все пак в историята на науката има и моменти, в които изследващия иска да се отдели от своя предшественик и именно това прави Фрейденберг. Още Н.Я.Мар, казва тя, пречупва традициите и нормите на старото езикознание. Според нея изучаването на историята на езика във връзка с историята на мисленето и материалната култура дава богат материал, който не бива да се пропуска. Фрейденберг счита, че досега литературознанието е изучавало историята на литературата не в целия й обем, а само в периода на вече възникналите и форми. Но Мар изследва ранните стадии от историята на литературата предзвукувия, предлитературния език.

В първата глава от своят анализ Фрейденберг разглежда всичко, което е постигнато преди нея.

Поетиката е наука за закономерностите на литературния процес. Тя се оказва част от естетиката, а поради това и философска наука, един от дяловете в общата идеалистическа философия. От Кант идва общото статично учение за присъщите на изкуството форми: свойствените на човека чувства за трагичното и комичното. От миналото остава разделението на поетичните форми на лирика, епос и драма. В епоса се влагат впечатленията от света, в лириката изразяването на личността, а в драмата оценката на явленията. Гръцката литература представлява норма за всеобщото литературно развитие. Според автора схващането за литературната история и процес като саморазвитие на духовноста на човека, а също и нормативната роля на Гърция по отношение на европейската култура, изкуство и литература е непреодоляно и застойно. Възраждането на античноста е имало прогресивна роля, но през ХХ век науката за нея се деформира и превръща в рутина. Идеите се изваждат от контекста на историята и затова е необходимо преразглеждането на тези теории да бъде точно върху материал на античната литература.

В съвремието съществува разновидност на идеалистическата поетика формализмът. Общото за всички поетики е основаването им на традиционното наследство на Аристотел. Неговата поетика е труд, който увенчава работата по поетиката на много поколения. Но постиженията на Аристотел са едно, а това как те се използват от буржоазната наука друго. Буржоазната поетика се гради върху отвлечени разсъждения за формалните части на литературата, тя определя поетиката като теория на поезията, а риториката като теория на прозата. Така възниква теорията на словесността и поетиката. Формализмът се ограничава с теория на прозата и вместо да посочва художествените похвати тя теоретизира върху тях. Но успоредно с тази поетика започва да се изгражда и една нова наука занимаваща се с историята на представите, образността, мисленето и поражданите от тях обичаи, приказки, мит, религия, език.

Поетиката е наука за закономерностите на литературните явления, като явления на общественото съзнание. То се променя в зависимост от етапа на развитие на обществените отношения и от етапа на развитие на материалната база. Поетиката е и теория, и конкретна история на литературата. В книгата се разглеждат проблеми в областта на сюжета и жанра и по-точно първичния етап от тяхната история, който