1.Епическата и трагическата поезия, комедията, дитирамбическата поезия и по-голяма част от авлетиката и китаристиката са подражение, а се различават помежду си по три неща: че подражават или с различни средства, или на различни неща, или по различен начин,несходен начин. Както някой творци, благодарение на умение или на техника, подражават на много неща и ги изобразяват чрез багри и форми или пък чрез гласа си, така е и със споменатите изкуства: те всички подражават с ритъм, реч и мелодия, взети поотделно или смесени. Само с мелодия и ритъм си служат авлетиката, китаристиката и други изкуства с подобно въздействие. Само с ритъм, без мелодия си служи изкуството на танцьорите: чрез ритмични телодвижения те подражават характери, чувства и действия. Изкуството използва само реч, прозаична или стихотворна няма специално означение дори и днес.

Свързвайки името на размера с понятието творя ,хората именуват едни поети творци на елегии, а други-творци на епос, назовавайки ги поети , т.е. творци, не според характера на подражание, а според размера. Както между Омир и Емпедокъл няма нищо общо освен размера. Затова правилно е първия да наричаме поет, а втория по-скоро естественик, отколкото поет.

Но има известни изкуства, които използват всички спомената средства, т.е. и ритъма и мелодията, и размера. Такива са дитирамбическата, номическата поезия, трагедия и комедия. Те се различават по това, че първите ги използват едновременно, а вторите - едно след друго.

2.Подражаващите изобразяват действуващите лица, а те по необходимост са или добри, или лоши, представят ги или като по-добри от нас или като по-лоши, или като подобни нам, както постъпват живописците. Така Полигнот ги представя като по-добри, а Павзон-като по-лоши, а Дионисий - като подобни. Всяко от споменатите подражения ще има отлики и ще бъде различно, доколкото възпроизвежда различни неща по този именно начин. Същото важи и за дитирамбите и нормите: техният поет може да