Въпрос номер 26

Поетическото поколение от 40-те

Богомил Райнов

Той не е най-характерният изразител на специфичните черти на неговото поколение.Но в някои от неговите стихове писани преди войната откриваме черти от биографията на лирическия герой,които са общовалидни.Напр. в стихотворениетоНе са ме приспивали.Поетите от това поколение са деца на големия град.Затова и героят изповядва,че в детството си той няма спомени от селото,нито пък е слушал приказките на баба си.Този герой е роден в града и лирическият герой на това поколение е изцяло градски,надарен с чуствителността на гражданин,живеещ с проблемите и вълненията на града.

Александър Вутимски(1919-1943)

И той,като останалите свои другари от поколението,понася тежестите на войната.Умира едва навършил 24 год.Той се повлиява от френски и руски автори,от българските най-близки са му Яворов и Дебелянов.В развитието му като поет могат да се набележат 2 осн.периода.През първия сътрудничи на ученическите издания сп.ЗвъниУченически подем.Най-значителна изява през този период е участието му в лит-ния сборникПраг(1938).Творбите му през този период се отличават със свежестта на детските спомени,лир.герой осезаемо чуства връзката си с тълпата в големия столичен град.В душата му зрее социален протест,бунт и надежда,че този живот ще се промени.В стихотворениетоПробужданеосновното настроение е бодро и оптимистично.В/у радостния фон поетът рисува готовността си за борба даже заедно с обикновените хора.През този период той пише и стихотворениетоДетство,където откриваме способността му да мисли в поетически образи.В тези стихове има много свежест и поетически талант, социален оптимизъм,вяра.

В следващите години картината се променя.Отчаянието засенчва радостите от живота.Поетът търси успокоение в малките квартални кръчми,във виното.Причините за тази еволюция са и лични,и обществени..Поетът с особена острота усеща и преживява войната и страданието на милионите жертви.

ПоематаСияния на градаопровергава редица упреци и оценки за поета и неговото творчество.Поетът ни въвежда в обстановката на своето всекидневие-улици и здания,дни и нощи.настроението е мрачно и тъжно,пустотата е непоносима.картината след това рязко се променя,ставаме свидетели на една покъртителна човешка драма.В НощиВутимски ни потапя в една делнична обстановка.Самото множествено число на съществителното вече говори за продължителност и повторяемост на реална житейска обстановка,която се вмества в нормалните рамки на един градски бит.В глухата и тъмна нощ той сам върви и копнее да срещне едно макар и чуждо човешко сърце.Появяват се майка ми и сестра му и признанието,че той е сам и тъгата само е неговия другар.Той копне за обич и човешка ласка.Изпълнен е с гняв с/у този черен град,където точ се чуства сам.Той осъзнава,че не е единствен,че имам и други като него,той призовава всички улични жени,скитници,крадци да разбият грозната нощ,защото градът ги задушава и убива.настъпането на пролетта го изпълва със странни желания-иска да помилва вятъра и да прегърне слънцето.Пожеланието му е закъсняло,защото той отдавана се е слял с хората.Поантата на поемата е особно показателна.След като се слива с хората и среща работника,животът му се открива в по-различна светлина:той е всесилен и жесток,убива всичко хубаво.Този поет пръв заговаря за обитателите от социалното дъно на обществото.те първи намериха своя защитник,който разбира тяхната драма,безизходното им положение,в което обществото ги е поставило.Защото той е един от тях.След много страдания и отчаяния бездомникът ще срещне работника и той ще му върне вярата в доброто и красотата,в хората и живота..Той загърбва унинието,чуството за бездомност и безполезност.Поетът става защитник на босяците от 20век.Стиховете му днес се приемат като зов,апел за повече хумканност и обич към човека и човечеството от социалното дъно.В поемата има обобщения от общочовешки мащаби и хуманитарни внушения.Вутимски работи в/у поемата до 1942г.

Всичко в поезията му е искрено,написано с много човешка болка и тъга,нежност и деликатност.

Александър Геров(1919-1997)

И той е дете на града и потърпевш от войните.Лириката му съдържа яростни отрицания на смъртта безсмисленото човекоизтребление.Първата му стихосбирка излиза през 1942-Ние хората.Тя е зряла творческа изява.Стихотворенията носят белега на войната.Но тези мотиви не изчерпват цялото богаттво и разнообразие в поезията на Геров от началото на 40-те години.След Девети той напълно разгърна своите възможности,разшири тематиката,проблематиката на творчеството си.Открива ни простотата и очарованието на дребните неща,на човешкия труд,на старостта и младостта.Той сама казва,че е успял да запазо наивността сии мечтателното си сърце.Поетът се стреми да си отговори на вечните въпроси на битието-за вечността,мига,покоя,вярата.Той не може да асимилира безкрайността на вселената и в това се заключва неговата трагедия.оттук идва тази трагична болка в поетическите му вълнения и тази сложност на душевността му.Изправяйки ни пред смъртта,стиховете му ни правят по-добри,защото ни карат да се замислим в/у смисъл ана човешкия живот изобщо и ни вълнуват с чистата си любов към хората и красотата.Поетът нарича себе си син на човечеството.