В нашата следосвобожденска литература Пенчо Славейков заема особено място, гради нов поетически свят. Оригиналната, противоречива и силна личност на този пръв модерен български поет и културен идеолог внася оживление в литературното творчество, опитва се да го промени от позициите на един осъзнат и целенасочен естетически идеал, да го европеизира и направи съизмеримо с достиженията на световното. Националната ни литература бива откъсната от нейния битов, доморасъл примитивизъм, от нейната регионалност и провинциализъм, от строго затворената национална проблематика. Тя бива приобщена към едно модерно, ново, променено отношение към света и хората, в центъра на което стои драмата на индивида. Създават се произведения, подчинени на общочовешки, универсални проблеми, без да са загубили националната си специфика. Литературата и изкуството биват откъснати от врявата на деня, от злободневните въпроси и обвързани с индивидуалистичната естетическа концепция за елитарния характер на изкуството. Заражда се идеята за чистото изкуство, което според Славейков, е отбрана, празнична храна, предназначена само за онези, които могат да усетят истинския и вкус. То не може и не бива да бъде популярно и разбираемо за всеки. Голямата поезия се ражда само в труднодостъпния храм на чистото изкуство, далеч от практическата обществена деятелност. Европейската културна мисъл изгражда у Пенчо Славейков представата за месианската роля на твореца, за изкуството като самодостатъчност. Идейно-естетическите разбирания на Славейков се формират под въздействието на разнопосочни фактори, от което произтича тяхната сложност и противоречивост. Семейната среда и възпитанието неизбежно оказват своето влияние при израстването му като личност. Съдбата на твореца е тежка, той сам казва, че злополуката при река Марица го е направила толкова силен, че именно тя го е превърнала в поет. Пребиваването на Пенчо Славейков в Германия също оставя своя отпечатък при формирането на твореца. В чужбина той има възможност за непосредствен контакт с модерните философски и естетически явления - лекциите на Вунд и Фолкелт, влиянието на субективния идеализъм, утвърждаването на интуитивното начало като път за проникване в същността на битието и света. Престоя на твореца в Германия се оказва повратен момент във философските и естетическите му възгледи. Безспорно Славейков бива силно повлиян от философията на Ницше. Доказателство за това е, че след завръщането на поета в България, доскорошните му