Поемата Септември е издадена в списание Пламък през 1924г. Заради това, че тя попада под ударите на тогава действащия Закон за защита на държавата книжки 7 и 8 на списанието, в които е публикувана са конфискувани. Списанието е забранено. А на 14 май 1925 г.Гео Милев е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 хиляди лева и лишаване от граждански и политически права. Той обжалва делото, но на 15 май е арестуван от полицията и изчезва безследно. По-късно се разбира, че писателят, героят, изгубил дясното си око, след раняване в боевете при Дойран / 1917/ е убит след зверски изтезания и заровен в общ гроб в Илиянци.

Художественият свят на поемата Септември е изграден върху кървавите исторически събития на въстанието от септември 1923 година.

Историческите събития са фон, върху който авторът насочва размислите на читателя в друго направление, а именно за грандиозната, величава, страховита, братоубийствена, кървава и героична изява на кризата на променящия се свят.

Криза, проявена в размаха на въстанието и във величавият щурм на масите, които превръщат роба в народ. Криза, съпроводена с унижение и страдание, което събужда гняв и бунт. Това са закономерните явления върху които се изгражда идеята за свободата и мечтата на масите за по-добър свободен живот.

Стихията на емоциите се отприщва и преминава от злоба към социален гняв. Сякаш от епицентър на подтисканата и смущавана човешка душевност се понася взрив, който с тътен руши и събаря рамкираните граници на стария, познат, но ненужен и безполезен свят. Този свят в поемата е изграден чрез образите на нощта. И в нейната мъртва утроба се ражда вековната злоба на роба и се появява в своя пурпурен гняв величав народ.

В този миг, като светлина се ражда надеждата и тогава слънчогледите погледнаха слънцето, така както и масите проглеждат открито и дръзко истината за своя живот и застават пред истинското лице на своето тревожно, изпълнено с погром човешко битие. Масите, който единствено със своите кърви могат да напишат СВОБОДЕН.

В поемата Септември човекът е възкресен и той отново и отново застава в центъра на света.

Човекът заменя Бога, движи историята и променя настоящият миг на живота. И тук се заражда неговият спор. Спор с Бога, спор с подменения идеал, при който картечниците на българи яростно лаят срещу други българи. И в този спор се формира бунт на Човека срещу религията, бунт срещу културата, срещу цивилизацията и срещу всичко, което спира развитието именно на живота, културата и цивилизацията.

Човекът е възвисен и той се превръща в индивид, част от многото хиляди-маса- народ. И там, сред ослепителната светлина на червения кръг на свободата, изписан с кръвта на убитите народът очертава величаво, смело и дръзко поривът на хиляди черни ръце.