ПОЕМАТА СЕПТЕМВРИ ПЛОД НА ТВОРЧЕСКАТА ДЪРЗОСТ НА ГЕО МИЛЕВ

Естетическата революция на Гео Милев като един от най-ерудираните творци в българската литература след войните е сложна. За малко повече от 10 години с темперамента на търпелив откривател поетът прекрачва класическата традиция, пропагандира и едновременно надмогва символизма, продължава започнатата от Пенчо Славейков естетическа линия в развитието на българката литература за европеизация на нейния облик. Търсейки нови идейни, философски и естетически хоризонти, нови художествени форми и средства за изразяване, той популяризира авангардните постижения и се утвърждава като баща на българския експресионизъм. Неговата поема Септември е проява на истинска творческа дързост и се домогва до значението на естетически подвиг.

С тази своя творба Гео Милев достига върховете на българската национална поезия и във философско-естетическо, и в стилово отношение. Поемата е израз на сложните и модернистични авторови търсения, основаващи се на използваните богатите художествени методи. В поетиката на Септември се преплитат и обединяват реалност и въображение, документална достоверност и размах на въображението, предметност и метафоричност, разточителност на описанията и лаконичност на художественото обобщение.

Художественият свят на поемата е изграден върху конкретно историческа основа и визира в себе си кървавите събития от септември 1923г. Мила Гео Милева свидетелства, че в основата на създаването на произведението са преживелиците на Гео в Първата световна война, германската революция и въстанието в 1923г.. Споделеното от нея фиксира историческото събитие само като повод за написване на творбата и насочва размислите към другите, не по-малко съществени предпоставки и мотиви, които са движили автора в творческия процес. Напълно в духа на принципите на експресионизма, Гео Милев поглежда на кървавото и братоубийствено стълкновение като на нещо грандиозно и величаво, като на една от поредните изяви на криза в бурно променящия се и обновяващ се свят. Поемата е не само реакция на протест от кървавата драма през септември 1923г., не само гневен вик срещу палачите, не само възхищение от подвига на народа, изпълнен с вяра в правото си дело и светлите си идеали, а философско обобщение на борбите на човечеството за освобождение и на вярата в непобедимостта на борческия човешки дух. За Гео Милев борбата по време на септемврийските събития има характер на вечното противопоставяне между роби и господари, и поетът изразява отношението си към страшната трагедия на един революционен погром като внушава мисълта, че поражението е само временен етап от продължаващото, исторически закономерно стълкновение между потиснати и потисници, и победата, изстрадана и скъпо платена е неминуема.

Началните стихове на поемата припомнят тъмния, нощен облик на досегашния свят там, сред мъртвините, мъглите и калта, се заражда обаче светликът на пурпурния гняв. От земните недра сякаш избликва невероятната енергия на новия сътворител на света народът. Народът събира в себе си всички морални и социални ценности, той е вълшебната броеница, на която Гео Милев нанизва едно след друго - труд, честност, истина, енергия, безсмъртие, бъдеще. Поетът се връща отново към уточненията за народа в пета глава, показвайки, че са възстанали:

не гении, таланти, протестанти, оратори,

агитатори, фабриканти, въздухоплаватели

а селяци, работници, груби простаци,

безимотни, неграмотни

Една неочаквана, тъмна и дива маса е излязла на пътя на историята, призвана е да докаже, че може да се постави нова точка в човешкото развитие. Така народът се превръща в понятие за една определена социалнополитическа позиция.

Второто важно понятие, което поетът успява да изгради в творбата си е Отечеството. Той постига това чрез своеобразен експресионистичен бунт срещу държавността средство за действие на жестоките условности, поробващи човека.