ПОЕМАТА СЕПТЕМВРИ НА ГЕО МИЛЕВ

акад. ПАНТЕЛЕЙ ЗАРЕВ

Главният белег на времето, през което премина Гео Милев, бе трескавата и изострена класова борба. Писателят успя да прозре нейния смисъл, да се ориентира в посоките на утрешния ден. Помагаха му за това и общественополитически, и културни фактори. Той можа да обозре събитията и да се приближи до тях освен чрез онова, което бе видял в Берлин, но и чрез допира си до разгърналото се революционно движение у нас. Всеки ден обогатяваше неговия вътрешен опит, приобщаваше го към борещия се трудов народ. И връхната точка бе Септемврийското въстание от 1923 г. То го изведе напълно извън света на предишните илюзии, разкри му нова красота и смисъла на нов дълг. Допринасяха за ориентирането на писателя и интересите му към съветската литература. Става дума за онази литература, която призоваваше властно и мисълта, и творческия темперамент на поета към нови вече, реални цели. Революцията говореше с гласовете на Блок и Маяковски, с призивните статии на Луначарски, с мисълта на Ленин. И откровението на Гео Милев не закъсня. Контактът му с тази литература през 1922 1923 г. стана негово духовно всекидневие. Той чуваше тропота на копитата на революционната армия, завършила една победа. До слуха му стигаше тътенът на огромната буря, преминала и като тегло и ужас, и като вдъхновение и освобождение по руската земя. Мисълта и въображението му се насищаха с ритмиката на новата поезия. Той я усещаше и в монументалността, и в динамиката й чрез преводите, които направи на Блок и Маяковски. Първите глави на Дванадесетте излизат още в сп. Везни (г. II, кн. 2), след това целият превод на поемата е отпечатан в отделна книга (1920). Първото преводно стихотворение от Маяковски у нас е Ляв марш, появило се пак във Везни (1921). И следват преводите на Първи май, Чуйте каналии (Гладът край Волга), из поемата 150 000000. Ако чрез лириката на Верхарн поетът се сродява с простата трудова земя, с нейните утринни и следобедни часове, с децата й рибари и работници, то oт Дванадесетте и особено от 150 000000 го лъхат горещи вълни на революционната буря, нейният размах. Образното овладяване на новото чрез превода бе първата школа на поета. То става паралелно с нарастващото впечатление от извършващото се и в страната ни.

Въстанието потресе до дъно поета и изгори напълно у него илюзиите и надеждите за някакво вчерашно модернистично изкуство. Още веднага след въстанието Гео Милев реагира рязко на политическата обстановка в страната във в. Възход. Смутили го бяха насилието и погромите. Той възропта с оная смелост, откритост и категоричност, които му бяха присъщи.