Поемата Ралица единство между фолклорно и модерно начало и идилична любов противопоставена на егоизма и подлостта

Поет и мислител, Пенчо Славейков обогатява българската литература с нови философско-естетически и нравствени идеи, без да се откъсва от родните корени. От българското народно творчество той черпи идеи, за да създаде едни от най-вълнуващите си творби. Една от тях е поемата Ралица. Наследил най-доброто от традициите на българската възрожденска литература, той открива непреходни духовни ценности в народната душевност, които въплъщава в женския образ, който носи нравствена чистота и благородство, здравия морал и духовна сила на българската жена.

В поемата Ралица Пенчо Славейков разкрива нравствените добродетели на българката, възхищава се на чистата и искрена любов и е възмутен от егоизма и подлостта на човек, който е готов на всичко само и само да получи това, което иска. В поемата си авторът обръща внимание най-вече на душевната красота. Той не просто описва бита на хората, а се стреми да осмисли философски човешкия живот. Именно този психологизъм е модерното, което поетът внася в творбата. Умело са преплетени битовата обстановка, която е близо до фолклора, и вътрешния свят на човека, който показва новото в българската литература.

Фолклорното начало на поемата се изразява в идейно-тематичната и художествена природа на произведението. От фолклора заема типичните сюжетни ситуации, мотиви, образи (хорото, кладенеца, сватбата). Пресъздава народния бит и атмосфера, особеностите на националния характер, принципите на психологията, нравствеността и етиката на българите. Използва фолклорно съзнание, за да постигне внушенията, които цели. От своя страна, модерното начало е свързано с утвърждаване силата на духа, с надмогването на личното страдание, с преодоляване на мъката. Изразява се в насочването на творческата мисъл към сферата на човешката душевност. В поемата Ралица е засилена ролята на психологическите детайли и се анализират преди всичко вътрешните преживявания на личността.

Още в началото на битово-фолклорната поема авторът започва със сравнения характерни за фолклора:

Като оназ вечерница в небето

,Една бе в село Ралица девойка

Идеализирането на героинята ни напомня за поговорката,че много добро, не е на добро. Така авторът ни подготвя за трагичните събития по-нататък.