ПОЕМАТА ДНИ НА ПРОВЕРКА НА ПЕНЬО ПЕНЕВ

ЛЮБЕН ГЕОРГИЕВ

От гледището на елементарните съпоставки строителната поезия на Пеньо Пенев, възторжените му химни на новия живот са несъвместими с мрачните стихове от цикъла ...Всеки своя пътека си има. Но поетът сам съвмещаваше несъвместимости, защото беше жив човек, а не мумия, искрен агитатор, а не препариран фанатик.

От гледище на елементарната логика слънчевият оптимизъм на стихосбирката Добро утро, хора! (1956) е несъвместим със самоубийството на поета. Но между първата му книга и последния ден от живота му лежи дълга верига от дни и нощи, наситени с избухващи противоречия, с болка и радост, с резигнации и плаха вяра. Поетът беше минал по много пътища, срещнал се бе с много и различни съдби. Носеше със себе си и горчилката на много болки и оскърбления. Увлечен в напрегната работа, той често забравяше за тях, но имаше моменти, когато го обземаха чувства на ярост или на мътна горест и отчаяние. Тази му раздвоеност се отрази в цикъла ...Всеки своя пътека си има, писан в Добруджа през лятото на 1957 година. В него има куплети, изпълнени с пареща мъка и отчаяние. .

Като поет той нямаше друг живот, скрити помисли, двойствено поведение. Каквото мислеше и преживяваше, вплиташе го в стиховете си. Те са негова лична биография, негов дневник, негова изповед. В тази неделимост на личното и общественото се крие тяхната сила. А с циклите ...Всеки своя пътека си има и Когато се наливаха основите Пеньо Пенев доказа, че няма с читателя неща премълчавани, няма неказани думи. Той не се боеше да говори на неудобното и не беше свенлив в самоанализите си. В поемата си Дни на проверка той изповяда най-съкровените си тайни, сподели ги открито и честно,с рядко чувство за самокритичност. В тази му откровеност се проявяваше една от най-характерните черти на неговата личност. Той доверяваше и най-интимните си мисли и трепети, защото вярваше, че няма да бъде отблъснат, че ще бъде разбран. Затова на едно място писа:

Нашият спомен гроб няма, нашите сълзи нямат сестри! Вие, които с мен сте вървели, вие, които сте държали трион, вие, които сте вдигали скели и знайте как зрее бетон, как тухли до кръв ожулват ръцете - вие ще ме разберете!

(Хора, на път!)

За да се разбере по-добре поемата Дни на проверка най-силното произведение на поета, - трябва да се върнем към добруджанския му