Поема за вярата в чоовешкото у човека

Песен за човека-Н.Вапцаров

Поезията на Никола Вапцаров е създадена в драматично време. Тя винаги ще вълнува човека, защото изразява неговия стремеж към доброто, осмислянето на човешкото съществуване, хармонията в човешките взаимоотношения. Стихотворенията утвърждават вярата в доброто и достойния човешки избор.

Песен за човека е поема за освободения човешки дух. Лирическият герой е личност, представена в драматична житейска ситуация. Извършил е страшно престъпление- убил е баща си, но успява да се разкае и да прогледне, да повярва ва доброто. Човекът е открил хуманното в себе си, което е същност на неговото съществуване. Поемата възпява вярата в човешкото у човека, утвърждава, че грешките са преодолими и участта на човека е в неговите собствени ръце.

Творбата е изградена като диалог, спор между лирическия говорител и дамата, която тропа, нервира се, даже проплаква. ККолкото и да са различни, двамата събеседници са разтревожени за човешката същност. Те коментират онези случки в човешкия живот, които преобръщат нравствените и духовни ценности на личността. Двата примера, които дават са сходни- жестоки и безсмислени убийства. Престъпниците са нарушили основните нравствени закони, прекрачили са границите, отвъд които се губи човешката същност. Метафорично внушената теза е, че престъплението е деградация към животинското.

Дамата защитава тезата, че човекът е безскрупулен. Той може да убие брат си, а след това съвсем спокойно да отиде на черква, като че ли нищо не се е случило. Събеседницата в спора е крайна и е твърдо убедена, че човекът е непоправимо жесток и че му липсва морал. Тя твърди, че в него доминира не доброто, а престъпното:

-Ах, моля, запрете!

Аз мразя човека.

Лирическият говорител защитава напълно противоположна теза- човекът носи светлина в душата си, стига обаче да може да я открие, за да дари хората около себе си с любов и разбирателство. Той смята, че човекът се променя в зависимост от обстоятелствата, в които е поставен. Защото човекът потенциално е добър и може след нравствено падение да възкръсне духовно. Представя един от най- страшните семейни конфликти между баща и син- убийството заради пари. Тази история е страшна, но разказана простичко, човешки, случката в село Могила е доказателство, че мракът в човешката душа понякога отстъпва място на светлината. Според обществените закони наказанието за такова престъпление е смърт. Ггероят приема своята участ, но изживява силни душевни терзания. Попаднал в затвора, той търси отговор на въпроса как е стигнал до престъплението. Сред мрачните му стени той разсъждава за отминалия си живот, съпоставя го с живота на другите и открива отговора на въпроса. Мъжът достига до тъжната истина, че животът е устроен лошо:

Ех, лошо

ех, лошо

светът е устроен!

А може, по- иначе може...