ПОЕМА ЗА АДА НА НЕВИННИТЕ

За жанровата специфика на Зимни вечери" в литературната наука съществуват две определения цикъл и поема. И двете са еднакво убедително и задълбочено обосновани. Всяка от седемте отделни части може да съществува самостоятелно като художествено завършена цялост. Това е достатъчно основание творбата да се определи като поетичен цикъл. От друга страна тематичното единство и присъствието на лирическия аз" обединяват детайлите на мозайката в разказ за жестоката участ на бедните в града. Някъде в надтекстуалните сцепления на текста (след цялостния прочит) се оформя единното смислово, емоционално и интонационно звучене на творбата и отделните й части се възприемат като фрагменти от завършена поема.

Зимни вечери" на Смирненски по своему предчувства появата на Гео-Милевата експресионистична поема Септември". Справедливо е твърдението на критика, че: Зимни вечери" може да бъде прочетена и като поема-предзна-менование на трагични събития" (Сава Василев). Високият трагизъм на кървавия сблъсък през 1923 г. обуславя емоционално нажежения експресивен стих на Гео Милев, Никола Фурнаджиев, Ангел Каралийчев и други представители на така наречената Септемврийска поезия". В техните творби ще се отрази с нова сила и с нова естетическа нагласа същата тази поетика на фрагмента. Иначе казано, предчувствието за ужаса на кървавите септемврийски нощи се е превърнало в предчувствие и за посоките, по които ще поеме българската поезия.

Символният смисъл на студ и смърт е заложен още в заглавието Зимни вечери". Зимата е онази космическа вещи-ца-смърт", както се изразява големият руски културолог и естет Георги Гачев, когато самата величествена Природа умира, за да възкръсне през пролетта. А вечерта е краят на светлината и началото на дългата нощ-мрак също сестра на смъртта. Съчетанието на тия два символа, толкова близки по смисъл, поставя началото на основните чувства в творбата безнадеждност, отчаяние, студ, самота, тъга. Тия мрачни и тягостни настроения се превръщат в конкретна и зрима представа още в първото двустишие:

"Като черна гробница и тая вечер пуст и мрачен е градът;"

Думите надмогват своя делничен смисъл, за да внушат окончателно асоциацията за нещо зловещо и непреодолимо, за нещо пъклено, за царството на тъмата. Гроб-ница-пустота-вечер-мрак все символи на отвъдното. Алитерацията на р" в повечето от значещите думи усилва чувството за обреченост. Сякаш ръмженето на някакъв незнаен звяр ни посреща в преддверието на това царство на хаоса. А поетът, като Дантевия Вергилий, ще ни поведе през страшните кръгове на Ада, за да видим и ние през неговите