Подвига на героя в стихотворението

На прощаане-Хр.Ботев

В стихотворението На прощаване звучи гласът на един велик револщционер,писател и човека.Поемата е вдъхновена от мисълта за свобода.В тази творба Ботев е изразил своята любов и омраза,страдание и нежност,тъга и светла вяра на един богат човешки народ.

Ботевия герой тръгва по един доста опасен и трънлив път път към свободата.Смъртта в името на свободата е осъзнат дълг.Такава смърт е възвишена, величава.Тя ще вдъхновява за борба идните поколения , ще бъде пример за достойно човешко поведение.Затова е безсмъртие.

Пътят е страшен , но славен така лирическият герой от стихотворението На прощаване определя своя жребий на революционер.Бунтовникът знае каква болка ще причини на своята майка с решението си да тръгне по пътя на борбата.Той иска да я утеши в драматичния час на прощаването преди предстоящия бой с поробителя.Обич и желание за разбиране, прошка и благословия изразяват синонимните глголи, именните повторения и изразителният епитет клета.

Не плачи, майко, не тъжи,

че станах азе хайдутин,

хайдутин, майко, бунтовник,

та тебе клета оставих

за първо чедо да жалиш!

Патриотичното въодушевление, обхванало душата на героя, му помага да превъзмогне личната болка при прощаването и у него да надделее копнежът за участие в суровата битка срещу врага. В своето откровение пред майката той изтъква, че първото основание да стане хайдутин бунтовник е робският гнет, който тегне над родината, където черни чернеят неговите близки майка, либе хубаво, баща и братя, страдащи в оковите на непоносимото иго. С етимологичната фигура черни чернеят и с метафоричния глагол в израза турчин бесней над бащино ми огнище поетът създава нагледна представа за тежестите на непосилното робство в родната земя там, дето е пораснал и първо мляко засукал, там, дето е оставил най-скъпите на сърцето си хора. Затова в обръщенията си към майката, които са проникнати от нежна синовна обич, той й обяснява какво го стимули ра да отиде в редовете на борбата:

Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по таз тежка чужбина

В момента на раздялата бунтовникът нежно се прощава с майката и в размислите му се откроява представата за юнашка смърт.Той знае каква болка ще изпита най-близкия му човек от вестта за гибелта му. За да успокои клетото майчино сърце, той споделя и друга възможност да остане жив и да се върне като победител с дружина от лични юнаци. Ботевият герой знае, че свободата е още далече в бъдещето, но може да я преживее с картината мечта за първия и ден. Именно на неговата празничност съответства и напетия вид на другарите му:

.....в дрехи войнишки

с левове златни на чело,