Подвиг и саможертва в "Опълченците на Шипка" от Иван Вазов
(съчинение разсъждение)
Истински патриот и творец с будна гражданска съвест, Вазов се чувства призван да възпее героизма и саможертвата на падналите за свободата на България борци,споменът за които много бързо потъва в забрава. Одата звучи тържествено и прославя безстращните защитиници на Шипченския проход.
Вдъхновени от вярата, че е дошъл краят на робството, Опълченците отбраняват геройски върха с необикновенно себеотрицание. Сили им вдъхва тяхната воля за победа и желанието да освободят родината си от робския гнет. Чувството за дълг и безкористното родолюбие се извисяват в подвиг и саможертва в името на България.
Съвсем естествено Вазав започва описанията на кървавия бой с едно възклицание: " О Шипка!".То е знак на възхищението и приклонението му пред подвига на народните синове. Боят е съдбоносен, безпощаден и драматичен. Битката е сравнена с мощтна природна стихия "Бури подир бури...", грохотът е хиперболизиран.