АЩО БУНТОВНИКЪТ ОТ ПОЕМАТА НА ПРОЩАВАНЕ ТЪРСИ ПОДКРЕПАТА НА МАЙКАТА?

В поемата На прощаване Христо Ботев разработва темата за борбата и свободата. Един от основните мотиви в стихотворението е носталгията по родния дом и привързаността към семейството. Без да губи от героичните си черти, лирическият герой се изживява с човешкото у себе си, с копнежа си по близките хора.

В изповедния монолог на преден план се очертава образът на майката. На нея бунтовникът доверява своите душевни терзания и революционните си идеи. Героят търси подкрепата на своята майка, защото е убеден, че тя ще разбере мотивите за избора му да стане борец, че ще му прости за святото дело, ще събере сили да предаде революционния му завет. Тази синовна вяра намира израз в многобройните обръщения към майката, в искреното и драматично звучене на творбата.

В момента на суровото прощаване с майката бунтовникът се чувства длъжен да я утеши, да намали болката от раздялата им.Повелителните форми не плачи, не тъжи и епитетът клета изразяват дълбоко съчувствие. Лирическият герой знае, че и майка му ненавижда робството и ще разбере как омразата срещу поробителите е станала причина синът и да поеме по трудния път на борбата. Глаголните форми кълни, проклинай и метафората таз турска черна прокуда подтекстово говорят за еднакъв начин на мислене у майката и сина. Игото е откъснало младите хора от родния дом и те са принудени да се скитат немили, клети, недраги в чуждата страна.

Бунтовникът подготвя майката за вероятната си гибел и се опитва да и вдъхне смелост. Той очаква от нея да го разбере, да преодолее мъката си, ако той загине млад, защото тя е майка юнашка, предала му е своя непокорен дух и родолюбие, родила го е със сърце мъжко юнашко. Наследеното от душевността на тази силна жена е сред най-важните психологически предпоставки за категоричния избор на бунтовника да поеме по пътя на борбата.

Героят иска да внуши на най-близкия си човек своите революционни идеи, които убедително доказват, че за родолюбеца няма друга възможност, че избраният път е правилен:

Аз вече пушка нарамих

и на глас тичам народен

срещу врагът си безверни...

В съзнанието на сина неговата майка и майката родина по своята святост се сливат в едно. Личната съдба и участта на народа са неделими.

Познавайки обичта и душевните терзания на майка си лирическият герой предвижда болката и в мига, когато ще получи известието за неговото смърт. Той търси утешителни думи, но изисква и твърдост, защото познава силния характер на най-близкия си човек. Предвидено е негативното мнение на хората с робско съзнание, които няма да разберат подвига и ще кажат не храни-майка излезе. Синът желае майка му да запази гордостта и вярата си в геройски загиналия юнак. Това е възможно да постигне само нравствено извисена личност с изключителна воля.

На нея смелият борец за свобода доверява да предаде неговия революционен завет, да осъществи родовата приемственост в борбата:

Кажи им майко да помнят,

да помнят, мене да търсят....

Дано ми найдат пушката,

пушката, майко, сабята...

Вълнуващият майчин разказ ще възпита у братята невръстни борчески дух, стремеж към свобода.

Поетът рисува в контраст веселото хоро на победителите и образа на скръбната майка. В сълзите и бунтовникът вижда майчиния дял в борбата за свобода и предусеща голямото им въздействие върху братята му. Те трябва да наследят мъжествения му характер, полюсните му чувства:

Но туй щат братя да видят

и кога майко порастнат,