Пейо Яворов

Подир сенките на облаците - Прозрения - Слова

Слова, на изповед слова в душата ми се раждат,

раждат, мрът, -

въглени, които пламват - въглени, които светят

в моя път -

които гаснат.

Берат се и река ще да нараснат

в гърдите ми на разкаянието сълзи

непрестайни,

разрушително потайни,

и пак ще бъде лед ледът им разтопен:

че аз съм сам, че няма никой окол мен.

И до главата ми с участие склонил глава,

кой на утеха тихите слова

ще мене да промълви тепло, беззаветно?

И сълзи, в обич сълзи, безотчетно

за мене с мене да пролей,

кой ще дойде тук?

Безмълвие - ни звук.

Гробище зад мене, гробище пред мене се тъмней.