Пейо Яворов

Подир сенките на облаците - Прозрения - Сфинкс

Зловещо се възема кървава луната

и никнат безпокойни сенки на нощта;

задавени въздишки - плаче тишината...

Сърце ми се не сепва, сам-само в света.

На спомени неволни сенките печални,

безкрайна върволица, никнат пред очи:

другари изнурени, дрипави и кални...

Сърце ми ги не вижда: вижда и мълчи.

Повехнали тела на блянове омайни,

разръфани шибои - нито дъх, ни цвят, -

пребулени се влачат плачещите тайни...

Сърце ми чуй-ме чуе, сам-само в цял свят.

И сфинкс един ме гледа - камък неподвижен,

с коварство притаено в поглед без лъчи,

унесено замръзнал, странен, непостижен:

сърце ми всичко знае - вечно ще мълчи...