Пейо Яворов

Подир сенките на облаците - Прозрения - Призраци

Те греят с утро-ранната усмивка

на деня пред огледална капка спрян,

те плачат под жалейната покривка

на безлунна вечер - по несбъднат блян:

видения далеч пред мене откроени...

Любов, нататък впила погледи смутени,

дали то не са от миналите дни

отхвърлени там сенки домилели?

Знаеш ли назад пътека, в кривини,

настелени от листи пожелтели?

Те шепнат всеотдайно речи нежни,

през шумът на пладнята аз слушам тях;

те поледяват в тъмнини безбрежни

тишината полунощна с горък смях -

незнайници задъхващи се изнеможно...

Любов, всегда напред заслушана тревожно,

дали то не е от миналото ек,

отхвърлен в бъдащето недогледно?

Бягай и търси безмълвие - далек

към зевът на убежище последно!