Пейо Яворов

Подир сенките на облаците - Прозрения - Недейте я разбужда

Душата ми заспива в скута на нощта:

недейте я разбужда.

За всички чужда,

сирота бездомна по света,

тя може би умира в скута на нощта:

недейте я разбужда!

Под своя плащ подет от ангели-звезди

нощта бди меланхолно.

Детето болно

приласкала с горест на гърди,

над своя плащ подет от плачещи звезди

нощта бди меланхолно.

Спи сирота душа, затворила очи,

и кротко се усмихва.

Нощта притихва

и без дих приведена мълчи:

мре сирото дете, затворило очи,

и кротко се усмихва.