Пейо Яворов

Подир сенките на облаците - Прозрения - Не бой се и ела

По стъпките ми редом никне жълта злоба,

аз семето на зло неволно сея вред;

миг негде ако спра, пред мене зине гроба

на всеки идеал - и бързам пак напред,

тъй може би проклинан в майчина утроба...

Но ти ела, напук на орисия зла,

не бой се и ела.

И съсък на змии, и крясъци на жаби

аз чуя недосяган в тъмни самоти;

ден взора ми лови, нощ думите ми граби,

самси неведнъж обсипах с клевети,

че сила ме задавя сред безброя слаби...

Аз себе си ломя - от мене бягат Те,

но ти ела, дете.

Ела свидетелствувай - в мрачна безнадеждност

как чезна за доброто, как му вярвам аз;

ела свидетелствувай колко тепла нежност

душата ми опази в тоя леден мраз;

свидетелствувай още лудата безбрежност

на моята любов... Напук на участ зла,

не бой се и ела.