Пейо Яворов

Подир сенките на облаците - Прозрения - Майска вечер

Забулена вечер, гадаеща младост,

с мечтателен шепот пристъпва едва:

- предчувствия смътни за скърби и радост

в гърдите ми ронят невнятни слова.

Зефири отбулят вълшебна съблазън,

целува я месец по тъжно лице;

- надежди възтържни и тайна боязън

отново вълнуват безсънно сърце.

И сянка припада край сянката в жажда -

преплитат се, чезнат по златни листа:

- мечта на мечтата се нежно обажда,

посреща мечтата позната мечта...