Пейо Яворов

Подир сенките на облаците - Прозрения - Аз страдам

Аз страдам. И в самозабвението на труда,

и в саморазяждането на покоя, -

на битието в зноя,

на извънсветовни блянове в студа -

кога летя, когато падам,

аз страдам.

Издигам ли се - дигам се, под мен

по-страшна бездната да зине;

литна ли стремглав надоле устремен,

душа копней на светло да почине.

И винаги напред, и всякога надиря...

Аз вечно диря.

И страдам. Аз презрях

радостите на живота. Страдам

в доброто ясно - в тъмен грях

когато падам,

аз страдам.

И търся. И в страдание живот се изхаби,

да търся - все страданието, може би.