Пейо Яворов

Подир сенките на облаците - Безсъници - Възход

...Наоколо ми кърваво се плиска

море: люлее ме вълна.

И в бездната ту плаче, ту се киска

на злото демон; - глъбина

под мене се тъмней... Море се плиска.

...Това са те, това са те, вълните,

на мътния живот вълни,

обагрени с кръвта ми. Ти в гърдите,

ти най-жестоко ме рани -

и огън-рана зей... Посред вълните.

- Посред вълните морски в шемет мудно

проглеждам аз. Вълшебно грей

зора след бурна нощ. В душата чудно

прониква утрен лъч. Немей

и бездната... Море се плиска мудно.

...Това си ти, това си ти, огряла -

на туй сърце, на тез гърди

изкъпана в кръвта. Ти, кръв проляла,

ти бе в обагрени води,

в най-чистата стихия... Ти, огряла!

...Сияние вълшебно - и слепея.

Ни облак в пламнал небосвод

за миг да те притули. И не смея

пред твоя гордия възход

миг поглед да открия... И слепея.