Пейо Яворов

Подир сенките на облаците - Безсъници - Една дума

Добро и зло, началото и края -

събрал ги бих в една-едничка дума.

Език не ще я никога издума...

Че аз, о моя скръб, че аз я зная

без слогове, без звук.

Да, тя е тук,

под моето чело: тревожно сладка,

безкрайно дълга и безмерно кратка,

и тъмнина и плам.

Не, тя е там,

на голата стена: звездица снета

от ясното небе, да грей в несрета

по тъмната земя.

Като зъмя

тя огнена пронизва тъмнината

и свети между мене и стената,

по-жива всеки миг.

Уви, с език

човек не ще я никога издума,

свещената и все проклета дума...

И хреснал бих чело в стената: първи,

но първи аз ли бих я писал с кърви?