Пейо Яворов

Подир сенките на облаците - Безсъници - Демон

Аз съм вихър и мъгла,

владея царство без предел:

че имам орлови крила

и ноктете на орел.

Аз съм вихър и мъгла:

не зная време, нито цел

в размах, пориви и стремеж.

Аз съм зной и скреж.

А ти си плаха гълъбица.

Напразно се боиш от мен.

Ще бъдеш ти, с орел самин, с орел орлица.

И благослови тоя ден.

Изгубена те найдох - вездесъщ,

и те обгърнах, тъмен и могъщ.

Далеко ще те отнеса:

отвъд най-смелата мечта.

Високо ще те изнеса

на горда самота

в призвездния предел.

Духът ми е орел.

И аз живея там.

Но аз съм сам...

Да бъда зной, да бъда скреж!

В подземни пламъци горях

и нивга никого не сгрях.

Без цел размах, без път стремеж!

В свръхземен студ се вкамених

и никого не разхладих.

Напразно, плаха гълъбица,

напразно се боиш от мен.

Ще бъдеш ти, с орел могъщ, с орел орлица...

И благослови тоя ден.

Аз имам орлови нокте:

и жар и лед - това са те

в ярка острота.

Далеко... и високо... там,

където аз живея сам,

другарка в будна самота,

ти в пламък ще се вледениш,

под кървав студ ще изгориш.

Че с ноктете на орел,

пронизал тая плът,

ще досегна твоя дух...

Далеко от света, високо над прахът,

в призвездния предел, -

зрение и слух -

ще бъде в огън тая плът,

а лед ще бъде твоя дух!