Пейо Яворов

Подир сенките на облаците - Антология - Павлета делия и Павлетица млада

Пенчу Славейкову

Неотседнал още коня доралия,

и заудря порти непознат делия.

А веднъж удари, дважди виком вика:

"Спиш ли, събуди се, отвори, Аглика!"

- Кой е? - "От Павлета, чак от Цариграда

много здраве нося, хубавице млада."

Дявол се измамник в мъжка гръд потава;

ясен глас трепери и се не познава.

- Грешници проклети, станали от гроба,

и зломисли хора бродят в късна доба;

карай си низ пътя, слушаш ли, човече!

Или да повикам деверите вече?

Блесна орлов поглед, блесна халосия,

гръдно се провикна непознат делия:

"Порти да целуна, ще избухне пламък.

Либе, отвори ми! или си от камък?"

А сърце играе, чудом в гръд остава...

Ясен глас трепери и се не познава.

Шепотом Аглика, като в люта жажда,

зад кована порта бърже се обажда:

- Клетнико, лъжата нека бъде с мяра;

ако си Павлета, как да хвана вяра?

"Пет години ходих...гряха ми в премежди

две очи небесни под гайтани вежди."

- Тия, що ги знае селото ни цяло...

Па кое да бъде, за Павлета гряло!

"Бялото кокиче - тебе на лицето

и снага топола - сам-сама в полето."

- А, за тях ли... колко луди са лудяли

и попара жежка на прага ми яли!

"А на гръд отляво луна кадифяна...

И венче над луна откога остана?

Първа нощ, Аглика! първа и по слава:

нели ръб на устна имам оттогава?"...

Скръцна тежка порта, сепна се делия

и увисна либе на юнашка шия.