Пейо Яворов

Подир сенките на облаците - Антология - Недей ме пита

Недей ме пита, майко мила,

от що съм люто наранен,

къде се дяна мъжка сила,

та крея аз от ден на ден.

Но дай си, майко, дай ръката,

на гръд ранена я сложи

и нещо - спазено в душата

от миналото - разкажи:

кажи как плачехте тогава,

кога излъгана любов

сърца гореше: до забрава

така да плача съм готов.

Кажи, от тъмно зло гнетими,

но що възлагахте тогаз

надежди глупави - кажи ми,

бих вярвал в глупости и аз!...