Пейо Яворов

Подир сенките на облаците - Антология - Май

Радост- пролет! Слънце грей -

златен клас на нива зрей.

По ливади злака млади

росен лей брилянт-сълза;

бог въздъхне - вятър лъхне,

вий се къдрава лоза.

В полски равни широти

весел глъч и шум ехти:

неуморен в труд упорен,

тук обажда се орач,

де овчари, де жетвари,

ей, а там запял косач...

С киша, засух, буря, град,

че с немотност, че и с глад

ти сирашки род селашки,

невидяло мир сърце,

ти се бориш, що да сториш,

рий в пръстта до гроб ръце!

Все пак злото няма край.

Днес е харно: пей, мечтай...

И следите на бедите

нека пот ги от чело

поизбрише - де ще пише

инак новото тегло?