Пейо Яворов

Подир сенките на облаците - Антология - Край морето

Стоях загледан: едностайно

вълната гонеше вълна

в море - пустинно и безкрайно.

А сякаш птица, лекокрила,

ей кораб с опнати платна -

стрела не би го опредила.

"Постой" - по пеница бразда

бе кратка негова следа...

Току се кораба затули

и огън-сълза из очи

полекичка се претъркули.

Светът - море... И нявга що ли

след мене тук ще поличи

от преживените неволи?