Пейо Яворов

Подир сенките на облаците - Антология - Калиопа

"Де, момче, ума ти хвърка?

Все навън са ти очите!

Дявол някой тук се бърка:

пак разтеглихме ушите.

Палешник ли туй ще става,

или за носа ти брънка?

Кош кюмюр се достопява,

а ти гледай още вънка!"...

Като лека перушина,

седем оки преброени,

чук извива юначина,

бий метала разкалени.

- Трак-чук, жан-жин, трака-чука! -

наковалнята възглася.

И духалото се пука:

дъха, пъха и приглася.

Гледай искри, рой звездици

от желязо нажежено,

гледай огнени езици

от огнище разжарено.

"Хей, момче!"...

- Жжин! чука-трака...

Нека стария нарежда!

Що ли момък тръпен чака,

често-често вън поглежда?

- Там-сам! Зън-вън... бива-бива...

Кали-Кали-Калиопа! -

Наковалнята звънлива,

присмехулка върла, хлопа.

- Зън-вън, трак-мрак!

- Боже мили,

още няма я зората...

Удря момък, удря, сили -

на гърди навел главата.

За гидия от небето

слънце сутрин не изгрява,

среща, хе - отзад пердето

нему то се навестява.

II

Бог знай вече де далече

в диви пущинаци,

зъл магесник прокобесник

имал бил конаци.

Светлолица хубавица