Пейо Яворов

Подир сенките на облаците - Антология - Есенни мотиви

I

Повя горняка през полята,

залюшна дървесата -

и от настръхналите клони

листа увехнали отрони.

Горняка разпиля листата

далеко из полята:

стоят самотно черни стволи

и скръбно махат вейки голи...

II

Денем призраци мъгливи,

нощем тъмни тъмноти,

пъплят облаци дъждливи

в поднебесни висоти.

Дух на вглъхнало мъртвило

сред природата немей;

и в гърди сърце унило

сякаш мъртво - леденей...

III

Духна вятър от усои

и небето проясни,

ширнаха се без граница

тъмномодри висини.

И звездите към земята

гледат с уплах и тъга:

те едвам я разпознават -

кална, дрипава сега.

IV

Безмълвна нощ и адски мрак...

И нигде звук, и нигде зрак:

почти допират до земята,

тъй ниско тегнат небесата.

Духът страдае притеснен,

умът блуждае ослепен...

О, боже, дай една звездица -

и глас, макар на нощна птица!

V

Не млъква вой - стихийна буна!

Не млъква зимната фъртуна,

по-ненадейна всеки час:

ту забърбори тя плачливо,

ту прихне ядно заканливо,