Пейо Яворов

Подир сенките на облаците - Антология - Чудак

На морски бряг съм го съзирал -

Разсеян гледа в далнината,

В полето пак съм го намирал -

Навел замислено главата, -

И вред. А Бог знай де запътен,

Той плахо мята поглед мътен,

С усмивка странна и зловеща,

Странящ от всяка хорска среща.

Светът безпътни не обича -

И всеки го по длъжност мрази;

И всеки се от него пази,

Но луд го никой не нарича.

Изпити, хлътнали страните,

По мрачен лоб черти дълбоки,

Това са, явно е, следите

На изпитания жестоки;

Но вечно сам в тълпата шумна,

Любов ли някаква безумна,

Безумна някаква ли злоба,

Нещастник, носи той към гроба?