Пейо Яворов

Подир сенките на облаците (1910) - И аз ще бъда сам...

И аз ще бъда сам. Денят ще ме отмине

като разбойник гузен и убиец плах;

денят ще ме отмине, с него ще погине

надежда сетен зрак, на който уповах...

Напреде ще погледна. Мудно ще настъпи

от изтока тъма на воля и простор;

нощ тъмна ще настъпи, - мълком ще отстъпи!

Защото ще попитам, без да снема взор...

И мълком ще отстъпи, и своята утроба

с най-гъстото си було ще прикрий от мен:

тя - своята утроба - няма като гроба -

защото ще попитам, смело устремен...

Между денят и тмата, с ураган в гърдите,

самси в пустинен мраз душа ще помразя...

че с ураган в гьрдите, сам посред мъглите,

кого ще търся аз, кого ще поразя - ?