ПОДХРАНВАНЕ НА ДИВИ ЖИВОТНИ

Когато на дивите животни не достига естествената храна, трябва да помогне човекът. В места, където броят на животните надхвърля хранителните възможности на Земята, бозайниците и птиците се подхранват през цялата година. Така е в градските паркове, в много ловни стопанства и защитени райони.

Дивите животни са най-затруднени през зимата и тогава трябва да се подхранват най-често. На различни места за бозайниците се правят хранилки ясли с навес. В тях се оставят сено, шума, жълъди, зърнени храни, а наблизо се поставят големи парчета каменна сол. Там отиват сърни, елени, диви свине (глигани) и др. Близо до пътеката на глиганите се разпръскват картофи и цвекло. Напоследък се използва и лечебно подхранване заедно с храната се дават лечебни препарати (витамини, микроелементи, антибиотици, противохелмитни средства).

Дивите птици не се боят от студа, когато не са гладни. Някои видове прелетни птици (скорец, полска врана, зеленоглава патица, кос), когато не мигрират, остават край градовете, където могат да намерят храна. За синигерите напр. особено тежки са зимните месеци, когато лед и сняг покриват клоните, по които тези птици намират храната си.

Зимните дни са кратки, а необходимостта от храна на синигерите е по-голяма, тъй като им е потребна повече топлина, за да не замръзнат. През такова време в хралупи, където нощуват, са намирани замръзнали птици с празен стомах. Когато се подхранват през зимата (с подходящи хранилки), те остават наблизо и дори гнездят в този район.

За подхранване на птици се правят площадки или къщички. Изработват се с покрив и странични стени, за да не се засипва храната от снега и да не се отвява от вятъра. Може да се закачат с тел или с въже за стена, за корниз на прозорец. През зимата птиците трябва да се подхранват всеки ден. Ако 2 3 дни не се поставя храна, те може повече да не дойдат на хранилката.

Храната се поставя вечер, за да могат птиците да се хранят още рано сутринта. Хранилката трябва да е постоянно пълна, особено при силни студове, заледявания и снеговалеж. За цяла зима за един синигер е необходимо до 1 kg зърно. Понякога им се дава сланина или месо и затова в някои места на България големият синигер се нарича сланинарче.

Организираното подхранване на животните спасява много от тях от гибел. През пролетта и лятото те се отплащат за положените грижи, като унищожават вредителите в паркове и градини.