ПОД СУРДИНКА

... И стало безпощадно ясно

жизнь прошумела и ушла.

А. Блок

Като безумна закана

на бог злопаметен, злорад,

крила отпуща вечер ранна

над моя скръбен винорад.

Пристъпят мълком сенки строги

и с тях пристъпя странно сам

часът на черните итоги -

на разкаяние и срам...

Де мойта свежа, росна зелен,

де грозда, в късен зной налян -

Ах, моят труд бе труд безценен

и блян безплоден - моят блян!

И де сега сърце да скрия,

де сетен плам да приютя

- Далече тътне лиха сприя

и дебне в мрака, дебне - Тя!. . .

Изминал пътя през лъките

на Любовта и Радостта,

незнайна власт ме в мрак покити,

аз бродя в гибелни места.

Аз тръпна в огнена замая

като прокудена лъча,

къде съм - диря и не зная,

къде съм - гасна и мълча.

А през запречените стволи

из безприютни глъбини

залутан стон за милост моли

и в неповолен грях вини.

То сякаш горко запленена,

далече в глъхналия лес,

звъни душата на Verlain'a

dis qu'as-tu fais de ta jeunesse!

Назад, през сънища стъмени,

аз впивам взор неутолен -

неутолен и блед пред мене

въстава моя минал ден.

И нечий глас през сълзи пита

защо меда е неизпит,